Имотният пазар в България се развива изключително динамично, особено през последните почти две години. От Реалистимо – сайт за недвижими имоти в България, следят отблизо имотния пазар в страната.
След застоя през пандемичната 2020 година, следващите 2021 г. и 2022 г. водят до значително увеличаване броя на сделките, дори и в по-малки населени места, където до момента пазарът е бил много слаб. Растат и цените в цялата страна. Запазва се обаче огромната разлика между тези в големите градове, където квадратният метър достига средно до почти 1500 евро (за някои недвижими имоти в София дори ги надхвърля), и в малките градове, където жилище може да се купи и за около 200 – 300 евро на квадрат.
Разбира се, това са екстремните стойности, а помежду им стоят характеристиките на всеки отделен регион и градовете в него, които се определят от фактори като стандарт на живот, работни места, възможности за образование, демографски и миграционни процеси.
Достъпността на жилищните и ипотечните кредити е основната причина дори и при постоянно повишаване на цените на имотите броят сделки да нараства.
През последните две години условията за получаване на кредит за покупка на жилище стават все по-примамливи. Конкуренцията между търговските банки у нас води до значително намаляване на лихвените проценти – по този начин се получава размер на месечната вноска, който почти всяко домакинство може спокойно да си позволи. Към момента опасенията от повишаване на лихвите във връзка с инфлационните процеси в цяла Европа извеждат на преден план един вариант, който до скоро не беше популярен у нас, а именно фиксираните лихви. Тази дългогодишна западноевропейска практика ще позволи на много домакинства да продължат спокойно да обслужват кредитите си и дори може да се окаже решаваща за стабилността на този клон от дейността на банките.
Разбира се, ако ЕЦБ вземе решение лихвените проценти да се повишат, БНБ и българските търговски банки нямат възможност да не приложат същото решение. Различните експерти имат противоречиво мнение относно ефекта от по-високите лихви. Докато някои анализатори твърдят че това ще доведе до рязко намаляване на ипотечните кредити, други смятат че не се очаква това да доведе до сериозен отлив от пазара и вероятно ще отпаднат само кредитополучателите с най-ниски доходи.
Повечето покупки в България са на нови жилища, вторичният пазар, особено в големите градове, е много по-слаб.
Разбира се, тук има и много условности.
Новото строителство, особено на многофамилни жилищни сгради, е значително по-силно застъпено в големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас. В по-малките населени места основната част от жилищата на пазара са част от вече съществуващия фонд.
По-добрите схеми на изплащане, от една страна, а от друга чисто емоционалното желание да са първите собственици на жилището кара много хора да изберат сключването на сделки “на зелено”. Това обаче, в текущата ситуация, където има дефицит на материали и значително повишаване на цените на суровините, води до допълнителна несигурност дали проектът ще бъде завършен навреме, а в някои случаи и дали изобщо ще се финализира.
Все пак обаче банките остават по-склонни да финансират покупката на имот ново строителство и да го оценят по-високо спрямо старото. Нещо повече – някои типове конструкции като гредореда например се считат за толкова несигурни, че одобрението на кредит за закупуването им се оказва практически невъзможно.
Изводът е, че не само търсенето и предлагането, но и интересите на ключови играчи определят цялостния облик на имотния пазар в България, включително и цените на жилищата. Откроява се при повишаващата се несигурност желанието да се инвестира в имоти като начин да се спасят спестяванията от “изяждане” от инфлацията. Непредсказуемостта обаче идва основно от цените на суровините и дефицитите, които с отминаването на пандемията не намаляват, а напротив – увеличават се под влияние на редица фактори, сред които изпъква военният конфликт в Украйна.
Платформата за недвижими имоти Реалистимо е мястото, където можете да проследите в реално време какво се случва на имотния пазар в България.