
Измина брутална седмица в Америка и аз не съм единственият, който се чуди дали страната ще може да се измъкне от тази спирала на омраза и насилие. След едно от най-разтърсващите убийства в историята на САЩ, губернаторът на Юта призова американците да намалят политическото напрежение. Но почти никой, с когото говорих след смъртта на Чарли Кърк, не смята, че това ще бъде пътят, който страната ще избере. Поне не скоро.
Изминалите примери в историята не вдъхновяват обединение
Последната история е пълна с примери, когато Америка не е избрала да се обедини след трагедия. Това не се случи преди 14 години, когато беше прострелян Демократичен конгресмен в главата в Аризона. Нито преди осем години, когато Републикански конгресмен беше прострелян по време на бейзболна тренировка. Американците дори не се обединиха в лицето на глобалната пандемия. Всъщност Covid влоши разделенията.
Политическите стимули награждават тези, които разпалват напрежението
Причината е проста, но трудна за промяна. Стимулите, които подхранват американския политически живот, награждават хората и платформите, които увеличават напрежението, а не тези, които го намаляват. По страната сте по-склонни да получите избор в политическа длъжност, ако залагате на политики и риторики, които апелират към вашата политическа база, вместо към политическия център — един депресиращ страничен продукт на геримандеринга. В медийния свят хората, които изразяват мнение за политиката, получават награди за това, че са по-екстремни и подстрекават към възмущение — това е начинът да получите повече внимани или в крайна сметка, повече рекламни приходи.
Примерът на губернатор Спенсър Кокс
Тази структура на стимулите е това, което прави губернатора на Юта Спенсър Кокс някакво американско изключение. След като Чарли Кърк беше убит, той призова американците да се „изключат, да се откажат, да се докоснат до тревата, да прегърнат член от семейството, да излязат и да направят добро в общността“. Той звучеше толкова разумно, толкова здравословно — усилие, в море от разделение, за помирение.
Насилието в Америка не е ново явление
Разделението и политическото насилие не са нови феномени в Америка. Преди около 160 години страната водеше война със себе си и никога наистина не спря. През период от пет години през 1960-те години, американски президент беше убит, а след това и брат му беше убит, докато кампанияше да стане президент. През същия период двама от най-изявените лидери на гражданските права бяха убити също. През 1970-те години президентът Джералд Форд беше прострелян на две отделни случаи. През 1980-те години Роналд Рейгън беше ударен с куршум, докато вървеше към лимузината си. И, разбира се, само миналата година Тръмп беше жертва на неуспешен опит за покушение от стрелец в Пенсилвания — а втори предполагаем опит от стрелец във Флорида, чието дело започна седмицата, когато Кърк беше убит.
Тревожната роля на социалните медии
Това, което прави тази ера толкова различна от 1960-те и 70-те години, обаче е това, от което губернатор Кокс се тревожи. Докато той внимателно избегна да казва неща, които биха разделили американците още повече, той не е бил толкова нежен към социалните медии, които очевидно обвинява за тази трагедия. „Вярвам, че социалните медии са играли пряка роля във всяко едно убийство и опит за убийство, които сме видели през последните пет, шест години,“ каза Кокс в интервю в неделя. Той продължи, казвайки че „рак“ е вероятно твърде слаба дума за това, което е направил на американското общество.
Отговорите на технологичните компании
Повечето технологични компании останаха тихи в официалното си качество. Въпреки това, Илон Мъск, милиардер и собственик на X, се включи, твърдейки, че „радикалната левица празнува студенокръвното убийство на Чарли Кърк“, и добавяйки, „единството е невъзможно с злите фанатици, които празнуват убийства“. Той също така публикува за въздействието на социалните медии, като твърди: „Докато понякога дискусията на X може да стане негативна, все пак е добре, че има дискусия“.
Социалните медии усложняват политическия диалог
Неприятностите на тази система, която смесва социалните медии с политиката, тревожат дори и най-запалените за политиката хора, независимо кого подкрепят. По-рано тази седмица, Кейтлин Грифитс, 19-годишна президентка на конференцията на фондацията „Търнинг Поинт ЮСА“ към Университета в Юта, го изрази просто: „Социалните медии са определено наистина трудни за нашето общество. Не можеш дори да проведеш разговор с някого, който не е съгласен с твоите политически убеждения — и аз просто мисля, че това е честно казано трагическо.“
Причините за съществуването на политическо разделение
Трагично и иронично, тъй като Кърк се виждаше като защитник на свободата на словото, дори когато критиците му често не съгласни с това описание. Смъртта му обаче може да отдалечи страната още повече от гражданския дискурс. Само няколко дни след смъртта на Кърк, политическите лагери в страната вече се бяха оттеглили към противоположни версии. Много от левицата са настойчави да разгледат начините, по които убиецът на Кърк е бил радикализиран от интернет субкултури и групови чатове. Много от десницата предпочитат да разгледат дали заподозреният е бил част от ляво крило конспирация. Нито една от групите не изглежда особено заинтересувана да приоритизира помирението или възстановяването. Реалността е, че тези, които изследват екстремизма, смятат, че ляво-дясното може дори да не е най-полезният начин за разглеждане на разграничението на този текущ момент.
Нуждата от лидер, способен на обединение
„По-добре е да се съсредоточим върху това, което кара хората да бъдат неуправляеми“, казва Рейчъл Клайнфелд, старши учен в Carnegie Endowment за Международен Мир, който е специализиран в поляризирани демокрации. „Трябва желание за намаляване на температурата… [и] изисква хората да имат малко повече смелост, отколкото показват.“ Мисля, че е по-полезно да се фокусираме върху това как можем като общество да обърнем страницата и да отворим нова глава, защото това е като лош брак. И като лош брак, можеш само да загубиш, като сочиш с пръст.“
Нуждата от лидерство
Както за въпроса дали Америка може да се освободи от хватката на алгоритмите, които подправят разделенията, това би изисквало лидер с огромна сила и еднакво огромен ангажимент за помирение. „Не съм сигурен как можем да се измъкнем от това,“ ми каза прожурналистът Дейвид Друкер. „Би било полезно, ако и двете партии — и с партии имам предвид ‘партии’ не само политически фигури — се съгласят да спрат обвиненията и просто да кажат ‘стоп’. Обикновено само президент може да улесни това. При липса на съгласие от двете страни, че има определени линии, които не трябва да се прекрачват, или при липсата на следващия президент, който да го направи, не съм сигурен как ще стигнем до там.“
Тръмп не е този президент
Тръмп не е от този тип президент. Той често изглежда на своя най-силен, политически, когато има противник, срещу който да се бори. Моята разбиране е, че Тръмп вярва, че хората на левицата искат да унищожат неговото Maga движение. И след смъртта на Кърк, той зае много различен тон от този на губернатора на Юта. „Ще ви кажа нещо, което ще ме постави в неприятности, но не ми пука“, каза той, когато беше попитан как нацията може да бъде фиксирана. „Радикалите от дясно често са радикали, защото не искат да видят престъпност… Радикалите от ляво са проблемът.“
Последствията от реториката
И той стигна до там в своята реч в Овалния кабинет след убийството на Кърк: „Радикалното ляво политическо насилие нанесе вреди на твърде много невинни хора и е отнело твърде много животи.“ Формулировката от президента — че това не беше просто деяние на изкривен индивид, а на разумната левица по-общо — се подкрепя от други високопоставените от Белия дом. „С Бога като свидетел, ще използваме всяко средство, което имаме… да идентифицираме, нарушим, разглобим и унищожим тези мрежи,“ каза Стивън Милър, заместник-началник на кабинета на Тръмп. „Това ще се случи, и ще го направим в името на Чарли.“
Изследвания на политическата мотивация
Във всички случаи студии за политически мотивирани убийства и насилие в САЩ — през няколко десетилетия — предполагат, че повече случаи са извършени от хора с „десни“ идеологии, отколкото с „леви“, въпреки че е необходимо повече данни, за да се направи твърдо заключение.
Историята се повтаря, но по нов начин
Някои от хората, с които говорих, сочат към мрачни времена в историята на САЩ като източник на утеха. „Малко периоди в Америка са били по-политически мрачни или насилствени от годините [през 1960-те и началото на 1970-те], оформени от Виетнам и Уотъргейт,“ ми каза бившият Републикански конгресмен, станал влиятелен телевизионен водещ, Джо Скарбъроу. „Но страната се придвижи напред, отпразнува своя бицентениал и се придвижи отвъд своите насилствени разделения. Ще го направи отново.“
Вяра в по-доброто бъдеще
Също така сред оптимистите, с които говорих беше Демократичният сенатор Рафаел Уорнек от Джорджия, един от най-старшите афроамерикански представители в страната. Той осъди политическото насилие като най-антидемократичния акт, но също така ми напомни за напредъка, който Америка е направила по въпроси като расата. „Историята на всяко семейство винаги е по-сложна от историите, които си разказваме на семеен събор,“ каза ми той. „Баща ми трябваше да се откаже от мястото си [в автобуса], докато носеше униформа на войник, на тийнейджър, но сега съм в сенаторско място.“ Тяхната надежда е вдъхновяваща – но все пак не виждам ясен път навън.
Уроци от историята
Напоследък съм мислил много за разговор, който имах по-рано тази година с историка и филмов режисьор Кен Бърнс, докато Америка се подготвя да отбележи 250-годишнината от създаването си. „Хората казват, че историята се повтаря,“ ми каза Бърнс. „Тя никога не го прави.“ Бърнс предпочита цитат, който мнозина приписват на писателя Марк Твен: „Историята не се повтаря, но често римува.“ С други думи, дори ако настоящето изглежда като миналото — нещата никога не се случват по същия начин два пъти. Този момент на напрежение се чувства като рима с толкова много други периоди на раздор в американската история, но не напълно ги повтаря. Да, историята на Америка е пълна с гняв и конфликт — но не съм сигурен, че социалните и политическите системи на тази страна винаги са били толкова бързи, за да възнаградят компаниите и хората, които подстрекават тези емоции. Междувременно Съединените Щати ще станат по-слаби, а не по-големи. Бившият министър на отбраната Боб Гейтс веднъж ми каза, че трите най-големи заплахи за националната сигурност на Америка са възходящ Китай, намаляващ Русия и собствените вътрешни разделения на страната.
Влиянието на враговете на Америка
Опонентите на Америка със сигурност знаят колко много нейните разделения рушат тази свръхсила. Те работят усилено онлайн, за да карат хората да се раздалечават още повече. И американците им го правят лесно.
Кредит на изображение: Джъстин Съливан/Гети Имейджис и Чарли Трибало/АФП чрез Гети Имейджис
BBC InDepth е домът на уеб сайта и приложението за най-добрата анализа, с нови перспективи, които предизвикват предположения и задълбочено отразяване на най-големите проблеми на деня. И ние представяме провокационно съдържание от BBC Sounds и iPlayer също. Можете да ни изпратите своето мнение за секцията InDepth, като кликнете на бутона по-долу.
Source: https://www.bbc.com